CAR-T терапията преодолява лошата прогноза при високостепенен B-клетъчен лимфом
Неотдавнашно проучване, публикувано в Кръвни авансиразкрива, че CAR-T клетъчната терапия предлага значителни клинични ползи за пациенти с високостепенен В-клетъчен лимфом (HGBL), особено агресивна форма на едроклетъчен B-клетъчен лимфом (LBCL). Проучването DESCAR-T LYSA, проведено от френски изследователи, се фокусира върху пациенти, получили CAR-T терапия като лечение от трета линия или след това, включително тези с MYC и BCL2 и/или BCL6 пренареждания – известни като „двойно поразен“ или „тройно поразен“ лимфом.
В проучването са включени 228 пациенти от френския регистър DESCAR-T, от които 73 са диагностицирани с HGBL, докато останалите 155 са имали LBCL, различен от HGBL. Проучването е имало за цел да оцени безопасността и ефективността на CAR-T терапията в тези групи, със средно време на проследяване от 18,5 месеца.
Резултатите показват, че общите нива на отговор (ORR) и пълните нива на отговор (CR) са сравними между пациенти с HGBL и не-HGBL, съответно 68% и 60% за HGBL и 76% и 59% за не-HGBL (p=0,293 и p=0,923). Освен това, медианата на преживяемост без прогресия (PFS) за пациенти с HGBL е била 3,2 месеца, в сравнение с 4,5 месеца за пациенти без HGBL, въпреки че тази разлика не е била статистически значима (p=0,103). По подобен начин, медианата на обща преживяемост (OS) е била 15,4 месеца за пациенти с HGBL спрямо 18,3 месеца за пациенти без HGBL (p=0,214).
Интересното е, че когато общата преживяемост (OS) беше изчислена от датата, на която пациентите станаха допустими за CAR-T терапия, средната OS за пациенти с HGBL спадна до 7,6 месеца, в сравнение с 11,8 месеца за пациенти без HGBL (p=0,062), което показва, че времето за приложение на CAR-T играе критична роля за подобряване на резултатите.
Сред различните подтипове на HGBL, тези с двойно засегнат лимфом MYC-BCL2 са имали най-лоши резултати, със средна обща преживяемост (OS) само 6,6 месеца, значително по-ниска от други HGBL подтипове (HGBL-DH MYC-BCL6: 13,6 месеца, HGBL-NOS: 18,5 месеца) и пациенти без HGBL (11,8 месеца). Въпреки това, не е установена значителна разлика в OS или PFS при сравняване на времето на инфузия на CAR-T.
Безопасността на CAR-T терапията е била сходна както в групите с HGBL, така и в групите без HGBL. Честотата на синдрома на освобождаване на цитокини (CRS) и синдрома на невротоксичност, свързана с имунните ефекторни клетки (ICANS), е била сходна между двете групи. 38% от пациентите с HGBL обаче са се нуждаели от грижи в интензивно отделение за CRS, въпреки че това е било сравнимо с изискванията за лечение, наблюдавани при пациенти без HGBL.
Проучването DESCAR-T LYSA подчертава потенциала на CAR-T терапията за подобряване на прогнозата на пациенти с HGBL, дори в по-късни линии на лечение. Въпреки че CAR-T може да не преодолее напълно лошата прогноза, свързана с някои високорискови подтипове, като например двойно засегнатия HGBL, проучването насърчава ранната интервенция с CAR-T терапия, която може да предложи по-добри резултати за оцеляване. Освен това, минимизирането на времето между левкоферезата и инфузията на CAR-T може да бъде от решаващо значение за пациенти с агресивно заболяване като HGBL.
Това изследване подчертава значението на CAR-T терапията като ефективно лечение за високостепенен B-клетъчен лимфом и предоставя ценна информация за оптимизиране на сроковете за лечение за по-добри резултати за пациентите. Необходими са допълнителни проучвания, за да се проучат начини за повишаване на ефикасността на CAR-T терапията, особено при предизвикателни лимфомни подтипове.